Как дойде идеята за тази комбинация ли?
Този уикенд се разшетахме из Северозапда... Уникална и дива природа! Има една разделителна линия между Северозапада и останалата България... За повечето хора тя е невидима. В най-добрия случай тя се разбира като географска или административна граница.
Аз усещам тази граница по аромата. Обикаляла съм много дивите кътчета на България, но известно време след Монтана, мястото има един много специфичен аромат. Този аромат е познат само на тези, които са дръзнали да познаят тайните на Северозапада... Ароматът на изключително диви поля и цветя, на свобода и липса на човешка намеса, на спокойствие и стари дъбови гори, на шубраци и на кладенчова вода, на влажни пещери, варовик и на чернозем, на планини потънали в зеленина и във мъгли...
Ех, мой див, Северозапад... колко немил и недраг си, а в същото време толкоз благ и богат.
Отплеснах се аз, но понеже закъсняхме за пазара на Бонония, успяхме да се доредим за неидентифицирано по произход зеле, чужбински люти чушки и само един Господ знае кой и къде беше произвел пипера и чесъна... Реших, че нямам право на претенции и ги взех, щото „А без ич?“ Изключително тъжно, обаче, ми стана като разбрах, че 4/5 от продуктите на двете работещи сергии са вносни. Как става така? Та този край е един от най-плодородните в България... Само това, което не боднеш – то не се захваща. Ама, какво да ги правиш – политици следващи определен план и схема. Продажници. Марионетки.
И те така с не особено пълно чанте потеглихме обратно към село Извос, където бяхме отседнали при Елена Джунинска една от нейните малки, но изключително уютни вилички. Думите, които най-добрея описват са прекрасна, гостоприемна и интелигентна дама.
В неделя сутринта, в кухнята на комплекса на Ели, сътворих пълнени мекички с лук и гъбки, зелева салатка и чеснова майонеза. И понеже много обичам да си похапвам на път, реших да взема салатата за из път към София, София... мой малък Лондон. Сашето предложи и даде благословия да объркам чесновата майонеза със салатата и да ви кажа стана нещо уникално...
Прибрахме се дома, кой откъде е в Софето и на следващият ден, т.е. днес, реших да обера босилека около доматите зад блока. Имах останали продукти от видинския пазар и един голям буркан сварен нахут. Резултатът не закъсня...
Да започнем с нахутеното чесново песто ли с подобното на него.
Съставки: сварен нахут, три вида босилек, яко чесън, две врло юти чушки, зейтин, две резенчета лимон, чер пипер, сол и много любов! Всичко в блендера и пасираме за около минута и половина.
Съвет: ако желаете пестото да е по-водно, добевете му водата от свареният нахут.
Салатата: зейе, воден лук, магданоз и целина.
Към салата добавяме пестотото, още малко зейтинец и разбъркваме добре.
И както казваше учителката ми по математика в средното училище:
„Всички съвършени неща са прости.“
Да ви е сладка простичката салатка с много чесън и босилек!
