Как се роди “Огнена храна”
Обичам да готвя. Правя го винаги и навсякъде, където мога.
На една акция по събиране на костенурки с цел опазването им, срещнах една прекрасна млада дама. Мирослава се оказа много добър пещерняк, но хич не я биваше с готвенето. Беше октомври и покрай реката забелязахме млада коприва. Мира предложи да си направим супа, но аз нямах необходи мите продукти Тя ме погледна учедено и попита: “Че какво толкова трябва за една суа от коприва?” Тогава осъзнах, че има много хора, които обичат домашно приготвена вкусна храна, но по една или друга причина не са успели да усвоят това изкуство. И ето че заченах идеята за сайт… непорочно.
След това ми трябваше време да събера смелост. Много време… От мен да знаете: притеснението дали ще стане перфектно и страхът от провал са най-големите пречки пред осъществяването на идея.
Времето продължаваше да минава – четох как се прави сайт; търсех подходящ шаблон/ заготовка за сайта; и програма за правене на сайтове учех; нямах време, защото ми се налагаше да работя извънредно… “Много работа, бееей! Няма свършване!”
Оправданията бяха много. И сериозни. И важни. А сайта продължаваше да е в застой. Докато една вечер не осъзнах, че перфектни хора няма. Също разбрах, че качеството се постига с упорита работа, с опити и грешки, с падане и ставане. Съвършени хора и неща няма. Да, всички го знаем. Но колко от нас са го осъзнали и това кредо е станало практическа част от живота ни? Същото е и с положителното мислене. Да, беее! Супер е! Вярвам в него, но толкова се сдухваме всеки път, когато ни се случи нещо, което не желаем… Познато, нали? Няма драма! Аз съм същата. Трябва да се работи. Постоянно. Упорито. Целенасочено. Е, аз се опитвам и се радвам, че имам приятели, които ми помагат да го постигна.
И след един такива размисли и страсти, осенили ме след бърза среща със Сашето на метрото, на път за нас напазарувах, сготвих и направих първите снимки.
Както за всички вегани, така и за мен, храненето по заведения е голямо предизвикателство. Налагаше ми се да започна да готвя всеки ден, за да имам обяд в офиса. Да, така е. Всеки Божи ден! Не че е трудно да сготвя една манджа, която да ям три дни, но не съм такъв човек. Манджийка съм и обичам разнообразието. Обичам и да снимам. Продължих да правя снимки на храната, която приготвям.
Приятелите ми непрекъснато ми казваха, че готвя много вкусно. Не спираха да хвалят снимките, които публикувах из нета.
Няколко пъти показвах снимките на най-слънчевата и усмихната колежка в офиса – Светла. Тя искрено им се радваше и често пъти надничаше в кутията с храната ми и чакаше да види “какво е сготвила Линка днес, а?”. Един ден се престраших и й показах сайта. Този път не ме беше страх, че няма да го хареса. Страх ме беше да не “урочасам” работата. Поредната глупост, която ми пречеше да продължа.
Показах сайта и на Люси Стоицова от центъра за спирални движения “Усмивка” в Пловдив. Няколко пъти тя и невероятния Стоицов ме питаха кога най-накрая ще го публикувам.
И ето, че стана. С удоволствие ви споделям, че приключих с извънредната работа, а надявам се успях да се преборя исъс страховете си. Готова съм да опитам… и да успея
Благодаря на всички, които не загубиха вяра в мен. Благодаря за подкрепата, особено на Сашо и Мишо, които търпеливо ми помагаха и бяха до мен през дългите вечери изпълнени с несигурност, колебание и разочарование.
“Огнена храна” – съвършен в несъвършенството си точно като мен