Първият ден от първият ми житен режим
Започнах със житния режим. Чаках го с нетърпение, но толкова неща ми се струпаха на главата, че нямах време да се подготвя психически за него. Отделен въпрос е дали може човек да се подготви за нещо, което му е за първи път.
Така се случи, че последните няколко нощи преди режима спях не повече от 3-4 часа на нощ. Дните ми обикновено са много интензивни и това определено ми е проблем. Ставам аз сутринта на 15-ти февруари, казвам с цялото си сърце формулата „Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни“ и тичам към кухнето. Отварям аз термоса с накиснатия от предната вечер лимец и бау! Как се вади 100 грама накиснат лимец от тесен и дълбок термос. Лимеца е долу, водата отгоре и при изсипване няма как да не остане част от лимеца в термоса. Разклимбучках аз термоса, обръщам го с капачката надолу и изсипвам съдържанието в една йена. Остана малко лимец, а мърсното ми съзнание не пропуска да се обади: Ето, днес ще си останеш гладна. Стрес, майка! Въртях, суках, пресипвах от водата на лимеца в термоса, климбучках го, обръщах го и след 5 мин. целият лимец беше в йената. Идеалка! Изглеждаше прекрасен и много апетитен. Готова съм за започна.
Изпих аз водата, бавно и на малки глътки. През това време си мислех за лимеца, как е попивал слънчеви лъчи и вода от небето. Представях си как се вее на вятъра докато невидима сила го кара да расте и да пълни класове. Дотук добре. Разделих лимеца на 3 равни части. Като го разстлах в йената, за да го разделя осъзнах, че всъщност никак не е малко. Това ми докара прилив надежда, че няма да умра от глад. Явно това ми е голяма драма 😉
Всичко започна добре, но усещам как главата започва яко да ме боли. Рекох си, сигурно защото не съм си доспала. Имам опит с главоболие – ще го изтърпя някак.
Четох, че по време на режима е добре винаги да имам в себе си лимец, ябълка и/ или орех. Четох още, че е добре да кажем на близките си за режима, за да не ни изкушават. И се подготвих.
Викам си, то яз нямам много близки, но дай да сложа в едно бурканче лимец, резен лимон, половин лъжица мед и да тръгвам по задачи.
С колегата трябваше да ходим на среща с клиент в Преник и му казах, че съм започнала режима. В колата си хапнах ябълка и лимец от бурканчето. Стигаме в Преник, срещаме човека и той ни води познайте къде – на обяд! Работен обад, бе! Бааааам! Вземи тая къчма! И се започват поръчки: тройка кюфтета с доматена салца и праз, риба със салата, пиле с ориз и печена тиква с мед, но без орехи и пиле фрикасе. Сервитьора ме поглежда въпросително и аз поръчвам: може ли да ми донесете орехите от тиквата на мацката. Реакциите бяха все едно съм поръчала човешки бут в сос винегрет. Само колегата се хили и се опитва да обясни, все едно аз съм няма. Пилето, рибата и кюфтетата не ми бяха проблем. Тиквата не изглеждаше изобщо добре. Но… салцата с лук, марулите, морковите и картофите около рибата ми взеха акъла и здравето. Но какво да се прави.
Криво-ляво избутах аз обяда, но ме чакаше следващата изненада.
Клиента – много готин, решава да ни покани за вдъхновение на разходка из склада. Богове, защо ми го причинявате? Тук вече бях забелила очите. Като ни вкара тоя човек в склад за захарни изделия и бакалски стоки… Каквото ти душа иска! Лютенички, олио, макарони без яйца, солети, вафли, кроасани, майонези, любимите ми навремето бонбони Черноморец… абе… представете си да влезете в магазин с хранителни стоки. И готов да ни дава разни неща! Едвам се оттъмнах да не заръфам едни солети топейки ги в растителна паста с босилек на известна фирма… След скалада последва разходка в магазина, където има представени всички продукти. След бърза обиколка откинах като кучка от пес!
Преживях обяд, пълен склад и магазин. Гладна съм на пес! В кръчмата ми свърши житото, но имах половин ябълка. Криво-ляво закрепих се с нея и газ обратно.
През това време, главоболието ми не само не спира, но се и засилва. В колата на връщане вече ми се повръща от болка, но трябва да мина да заредя бутилки с изворна вода. Добре, че колегата удари едно рамо с пълните бутилки. Прибирам се и газ към болницата на свиждане. Към 16.30 едвам се държа на краката си и от болка ми се повръща яко. До този момент няколко пъти ми мина през акъла да подхапна нещо друго – я салата, я фалафел. Добре, че беше хладно, та се прибрах веднага след болницата. Болката беше зверска. Представете си да не сте изтрезнявали цяла седмица, през която да сте изпушили 15 пакета с цигари. Сигурно и след такова преживяване не боли така глава.
Следобяда имах лоши мисли, но се надявам главоболието да показва освен започнало прочистване на тялото, така и наченато изчистване на съзнанието и мислите. Как да имаш добри мисли като болката е толкова силна, че ти се иска да взривиш всичко и всички около теб?!
Обърквам остатъка от лимеца с орехи, ябълката, три резена лимон и малко мед. Хапвам, дъвча дълго, но болката не стихва. Лягам си в 19 и се моля на сви богове да умра. Телефона бъзка. Поглеждам, Лилето пуснала коментар: „До всички, които правят режима за първи път, има възможност да получите главоболие, което е знак, че организма чисти. Пийте повече гореща вода, слушайте красива и успокояваща музика и стойте настрана от ароматна храна.“ Не ме стопли, но поне знаех причината и че е вероятно да ми мине скоро. Едвам си изведох кучетата към 23, пак подхапнах от забърканото по-рано и с триста зора заспах. Сънувах много и интересни неща.
От болка, обаче, съм забравила да си накисна лимеца за днес. Също така се оказа, че не съм успяла да изям цялото количество лимец. Отново заради болката.
За опита си в „00“ няма да споменавам, освен при изрична молба в лично съобщение 😉
Радвам се, обаче, че успях. Успях да преживя тази болка. Успях да не се подам на първичната си страст към Аладински фалафели. Успях да задържа езика си в устата. Успях да не убия никой. Кое ми помогна ли? Не по-долните убедености. Помогна ми мисълта за беззащитните животни, които умират безгласни от студ, глад и неглижиране, за да може някой да си напълни джоба. Щом те могат да изтърпят извращенията в приютите, аз също бих могла да изтърпя едно тъпо главоболие и липса на разнообразна храна.
Убедих се, че режимът на Дънов е колкото за пречистване на тялото, толкова и за пречистване на съзнанието. Убедих, че съм лакома, т.е. че обичам да преяждам. Убедих се, че обичам да си угаждам с храна. Убедих се, че мога да живея добре и с много по-малко храна.
А лошите мисли ли? Надявам се да изчезнат след като си попрочистя малко съзнанието.
„Божията любов носи изобилния и пълен живот.“