Това е може би най-любимото ми ястие от северозападната кухня… Когато бях мънемънече, първата ми работа като пристигнех на село беше да попитам баба дали има…, а тя милата само отваряше фурната и се усмихваше доволна… Там ме чакаше голяма тава пълнени чушки с боб. Най-много ги харесвах като ги запечеше повече отгоре и те почернеят. Страхотни времена…
Малко подготовка
Щом имаме боб, започваме с накисване, сваряване и изхвърляне на трите води. По този начин, хем се сварява по-бързо, хем се отърваваме от веществото лектин фитохемаглутинин, което може да ни докара разстроен стомах
Бобчето съм го сварила с моркови, целина, повечко кромид лук и задължителните сухи люти чушки. За аромат и щадене на стомаха не забравям да му добавя и малко сух джоджен.
Съвет: Боба може да го оставите съвсем леко за доваряване, защото малко по-късно ще го оставим да къкри в тиганчето. И не бързайте да изхвърляте водата на боба, защото ще ни трябва малко по-късно.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
Докато бобчето се вари, съм нарязала на ситно половин малка глава кисело зеле (господ здраве да дава на баба Венка, че и тази година сложи ;)). Оставям горните 2-3 листа на зеленцето за по-късно.
Пътем накисвам и сухите селски чушки в хладка до топла вода, за да се отпуснат. Защо не във вряла за по-бързо ще попитате вие? Защото хубавите работи стават бавно.
Съвет:
Не накисвайте чушките във вряла вода, защото ще се отпуснат прекалено много и ще се разкашкат.
Използвам само селски чушки, защото капията има люспи, които не обичам и ви се налага да махам, а това определено не допринася за удоволствието от храната.
Плънката...
След като сваря боба и нарежа киселото целенце на ситно, нежно ги изсипвам в любимото чугунено тиганче. Обръщам ги лекинко в малко мазнина, добавям червен пипер и домати от буркан.
Съвет: Ако водата от доматите не е достатъчна, тогава можете да добавите малко от водата на боба, която надявам се сте запазили до този момент.
Оставям бобчето да покъкри, за да си пусне нишестето, да сгъсти сместа за пълнене и за да могат ароматите и вкусовете и ароматите да се отпуснат и да се смесят за по-добро гастрономическо преживяване. Малко преди да сваля боба от котлона, добавих и малко пресен кромид лук – хем за да ми е по-красива манджата, хем да има аромат, който за загатва за пролетта.
Финале гранде!
Пълня внимателно чушките със сместа (обикновено не чакам да изстине), а каквото остане го разпределям около тях.
И понеже обичам разнообразието, на половината чушки сложих зелевите листа, защото обожавам вкуса на печеното кисело зеле, а другата половина оставих да се запекат доволно добре.
Пече се на силна фурна 15-ина минути долу, а след това качвам тавата горе, докато получа загара, който харесвам. Да ви е сладко!
