Ето и една много бърза и хрупкава рецепта с каквото има през такъв слънчев и топъл декември. Простичко, но приготвено с много любов и внимание…
Два стръка праз, няколко гъби, два моркова, малко прясно зеле, неизменните отровно люти чушки на майка ми, черен пипер на зърна, смлян кориандър и копър за разкош непосредствено преди поднасянето!
Знам, че от снимките вече ви е ясно как се прави, но за тези, които прохождат в кухнята бих искала да направя някои уточнения.
Завихрям лютите чушлета и нарязания на по-едро праз в малко зехтинец за не повече от 1-2 минути. Много обичам зехтин и затова внимавам да не прекалявам с него, че много тежко става… Добавям зрънцата пипер и гъбките – нарязани на средно гореми парчета.
Съветче: Имайте едно наум (а ако сте счетоводител и повече от едно ;)), че праза и гъбите се спухват след като претърпят термична обработка. Е, сега! Спухвам? Значи, че си намалявам обема.
Добавям зелето и настърганите моркови. Настъргах ги, за да може по-бързо да омекнат и да не омекнат прекалено другите зеленчуци (и особено зелето).
Зеленцето ми харесва да е мекичко отвън и леко хрупкаво. Ако и на вас си допада така, съветът ми е: кратко време на силен огън. Не пропускам да поръся и със солчица.
Кога ще махнете зеленчуците от огъня зависи единствено и само от вкусовите ви предпочитания. Ако искате по-меки зеленчуци – подръжте ги по-дълго, но на по-слаб котлон. Ако и вие предпочитате едновременно мекички и хрупкави – 10-ина минути на по-силен огън и... воала!
И никога, ама никога не забравяйте за разкоша – поднесете с поръска от пресен копър и смлян кориандър!
Лютите чушлета ги избрах червени… да радват и пълнят очи и душа!
